Писателя

Крис поглежда към Татяна и отправи поглед върху Гарсия. - за да я попита. Крис пита тихичко мърдайки устните си
- да не е пила.
- Не, не е. - отвръща му по същия начин.
Приближава се и казва тихичко.
- Господине, знаете си я, тя госпожата все е недоволна и все не и стигат бижутата и дрехите.
- Ужас, ужас - добавя Крис.
- Самия Дявол - заключва Гарса .
Гарсия поглежда към Татяна, обръща се и излиза от спалнята с уплаха. Суматохата не спира. Крис отправя вниманието си към любимата си закуска, гледайки как Татяна разиграва поредната театрална пиеса пред очите му. Вика ли, вика ли, не спира.
- Е, това жените... Оставя масичката с храна, отправя строг поглед към Татяна и казва силно и ясно
.- Mettre fin, Tatiana aa-aa - Замълчи и ела тук - потупвайки леглото с ръка.
Татяна се озадачи, замлъкна и го погледна. Приближи се и седна.
Крис се замисли за разиграния театър от нея и се сети за историята... И тук ще и разкаже историята за един търговец на платове от Алжир и неговата неубуздана жена.
========--------------------------------------------------------------
Малко от книгата- Къде си Ан.

Прекрасния миг с нея.
Пристигна Крис в София. Мина през града с колата си. Знаеше къде отива и кого ще срещне. Крис и преди бе карал по тези улици и много добре познаваше това място. Хората не разбираха езика му, защото той не говореше много добре български. Крис ломотеше на ляво и на дясно на Френски и на Английски и се надяваше някой да го разбере. Но не се намираха много хора в града който разбираха до такава степен Английски, че да се разбира напълно добре. Крис говореше диалектов Английски и Френски, просто това бяха родните му езици. Крис спря чисто новия си Бенца, рязко от случващото се. На улицата стоеше Ан, която маха радостно.
- Крис! Крис- извика тя!
- Мила Ан- рече той с глас който трепереше от обич.
- Качвай се ще те закарам!
В същото време очите на Крис погледнаха втренчено лицето на Ан.
Заповядай, влез!
Ан влезе й целуна Крис.
- Надявам се, че не си ме забравила?
- Не… Не съм те забравила!
- Да, ти не си забравила, разбира се.
- Не, не, Крис! Не съм!
- Крис подкара Бенц а си към "А. Невски".
От някое време тъгата притискаше сърцето на Крис. Страхуваше се, че Ан бе избягала. Тя не идваше… Не пишеш. Криеше се от Крис.
Очите на Крис загоряха, а на Ан въобще не излъчваха изражение. Тя дори не отдаде никакво внимание на Крис . Сякаш Крис й бе така безличен и ненужен. Ан, все има работа и все е заета. Постоянно бягаше на някъде.
Крис прекара две нощи с Ан и сякаш не можеше да си представи живота без нея.
Майката на Крис преди да издъхне му каза, че в живота всичко отминава.
- Всичко си отива и си отминава! Всичко си отминава, Кристофър! Накрая остава само хубавия спомен, сине. Спомена, онзи прекрасен спомен от живота ни който ни мъчи до последния миг.
- Нахлуха тъжни спомени. На Крис гордостта му сякаш искаше да го спаси, но съдбата не бе тъй благосклонна. Гордостта отдавна бе напуснала. Всъщност още откакто почна да тича налудничаво по Ан, сякаш и последната капцича гордост си бе отишла. Но на Крис не му пукаше и тази вечер ще бъде пак с Ан- промълви си тихичко.

Спомена
Времето бе прекрасно, а звездите сияеха ! Беше тихо наоколо, чуваше се само звукът от минаващите коли! Обгърнах с дясната си ръка раменете й! Лампите на улицата светеха романтично! Ние вървяхме по- пътеката на любовта. Между дърветата бе приятно и топличко! Тя въздиша тежко!
Аз я притисван по- плътно до мен! Обърнах я към мен и я погледнах пламенно със сърце туптящо . Сърцето затуптя още по- силно . Засияха очите под лунното сияние! Прошепна й тихичко, позволи ми да бъда с теб !
А, сега като се сетя, само като се сетя... :( Липсваш ми Ан!
Къде си Ан?