Писателя

Легенда за Нарцис и езерото

Нарцис бил много хубав младеж, в който всяка жена се влюбвала, щом го погледне. Това се случило и на нимфата Ехо, която се влюбила от пръв поглед в красивия момък. Но той я отблъснал. Тогава тя се помолила на богинята на правосъдието Немезида, да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в своя собствен образ. Тя чула молбата й и оттогава той ходел всеки ден да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Един ден толкова запленен от самия себе си, паднал в езерото и се удавил…

Дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомана, пълна със солени сълзи.

- Защо плачеш? - попитали ореадите.

-Плача за Нарцис - отвърнало езерото.

- Няма защо да се учудваме, че плачеш за Нарцис - казали те - Всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти съзерцаваше отблизо красотата му.

- Нима Нарцис е бил красив? - попитало езерото.

- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? - отговорили изненадани ореадите - Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?

Езерото помълчало известно време и накрая проговорило:

- Плача за Нарцис, не защото е бил красив, а плача за него, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота…

Стихотворение от книгата-на Паулу Коелюу: "Вероника трябва да умре!"

Ето защо си казах: "Съдбата неа безумеца ще е моя. Хайде, яж хляба си с радост и с наслада, пий виното си, защото Бог вече е приел твоите дела.
Нека дрехите ти винаги да са бели и никога не забравяй да се парфюмираш. Радвай се на живота с любимата жена, през малкото
кратко време, който бог ти е дал под слънцето. Защото твоят дял от Живота от работата - усилието и трудът под слънцето.
Следвай пътищата на сърцетоси и желанието на очите си и знай, че Бог ще ти потърски сметка".

Накрая Бог ще ми потърски сметка. И аз ще кажа: Известно време се бях загледал във вятъта и забравих да сея, не се възползвах от дните
си, не изпих дори виното, с което ме почерпиха.
Но един ден сметнах, че съм готов и се върнах към работата си.