живот. :) Първо, родих се, второ, пораснах... трето, живях. -бла, бла, тук пак съм отекчавал читателя, но няма да
променям съдържанието Третото е най- важното и същественото в живота. ;)
Това е инфото и така... Нещо повече за мен:Драматург...художествен драматург...модерен романис... майстор
драматург...
Кирил Петров е машинен инженер по- професия, с специалност педагогика и методика, но не работи това! Работи
в частна фирма! Мечтаех да завърша академията на МВР, ама пътишата ме отвяха на друго място. Има
написани 5 художествени произведения от по 100, 200 странички, изпълнени със своето социално и нравствено
поведения на своята епоха. Кирил Петров, т.с. самия той, лично е повлиян от богатата литературна дилемика от
живота. Всичко се зароди още от ранното му детство. Писателя има своето въображение породено от тъжната и
драматична реалност на(нашето време) времето в което живее. През свободното си време Кирил Петров чете
хилядна литературна полемика, изпълнена със своят бит и странност. Кирил Петров, той много обича да пие
хубаво Порто, заобиколен от страна и красива жена, която преразпределя целия мъжки интерес върху,
обаятелния и загадъчния й характер . Прекарва времето си и безкрайни и безсънни нощи играейки карти със
своите приятели. Живота му е постоянна драматична ситуация, изпълнена с много чувства, породени от страната
живописност в която, като че ли оживява в литературното произведения. В книгите си той описва своите герой
така реално и представително, като самия отблясък на реалното драматично време в което живее. Кирил Петров
много обича творчеството, красотата на природата и изкуството. Също така харесва и да пътува. Единствено,
чрез писането аз мога да изразя характера си. Намерението ми е да покажа какво мисля аз. Какво мисли тя. Какво
мисли той. Какво иска тя. Какво иска той. - и т.н. Искам аз самия да покажа, как да се изразя. Например мнозина от
вас искате да бъдете умни. - или: "Живописта е поезия която се гледа, а поезията - живопис, която се слуша"-
Леонардо да Винчи. Аз правя живопис, пишейки.- Разбирате ли? - Рисувам ескизи и фикция съчетано с
реалното. Само на 24 години съм и имам написани 5 книги, който една издадена и не бързам да издавам
другите, защото ги доработвам. Мога да пиша по майсторски глуповат начин, прикрит с интелигентността и
въображениe.
Автор съм на романи, хумористични разкази, пет книги, сценарии, пиеси и т.н. Най - обичам да пиша
криминалистика и драматургия.- и в книгите ми ще срещате това доста често. В главата ми има толкова много
мисли и когато пиша, аз забравям за всичко. Напълно потъвам в образите си и пресъздавам в главата си
истории, който се опитвам да ги материализирам, чрез писането. Бъдещия ми проект е да пиша и да опиша едно
селце с много хора и мечти.- типично в селска обстановка, но граничеща с хумор.- ще вкарам малко поезия,
философия, ще намеся и любимата ми математика. После ще напиша, една две криминални и детективски. А,
след това, ще напиша и някоя приключенска и така; А, след това ще пиша за оазиси и пустини - любимите ми.
Нещо като приказките от 1001 нощи. - тук ще вкарам доста модели за поведение и ще следвам етикецията и
културата; Приказки и история, нещо като: Небето в Багдат е люлката на света, там небето е толкова красива,
че една арабска поговорка гласи, че лично Бог слизал привечер, за да наблюдава звездите от там. Както се
вика, четенето е най - добрия учител.
