Умълча се и се загледа в нея мълчеливо и безизразно. Татяна шеташе нагоре и надолу и крещеше.
Чуваше дрезгавия й глас за пореден път. - това не е от вчера и днес. В стаята цари абсолютна
врява. Изведнъж го обзе ужас от случващото се.
- В тая къща няма ни мир, ни спокойствие. - извика се. Боже, боже, боже. Погледна Татяна и
грабна сутрешния си вестник с замах.
Отваря сутрешния си вестник и прелиства, внимателно за да открои вниманието й и се зачита
замислено. Татяна вика и капризничи около него. Виковете и продължават гръмогласно да надават
вой.
- Какво си мислиш, че правиш, ти имаш ли акъл. Как може така да се държиш, от кога не си ме
водил някъде. Ти, не ме обичаш...
Крис поглежда и се заслушва обезпокояван и стряскан от надаващия се вик и ужас - слуша
виковете й и не знае какво да каже. Отправи бегъл поглед към нея, но не казва нищо. - погледна я
строго. Татяна в отговор, надига по висок тон.
- Ти, не ме обичаш. Имаш си друга... да само това може да е причината... Не, не ме обичаш... Крис
няма какво да й каже. Прави се, че не слуша и се гърчи от крясъците и викове скрит под големия
вестник.- вече се бе примирил с това. Татяна крачи напред и назад, докато, не се чуват стъпки от
скърцащия под. Поглежда лекичко из под вестника. Татяна тръгва към кухнята и из веднъж
виковете й утихват.
Кара Мба - си каза Крис. Сега в стаята цари приятна тишина и спокойствие. - Прекрасна и блажна
тишина. Татяна щеше скоро да се завърне с целия си огън и жупел, но до нея, има време. Крис се
разсъни и се поозърта на около, докато не съзерца кутията с пури който стояха на шкафчето,
пресегна се и взе кутията. Разгледа я отгоре и отдолу. На кутията пишеше: G5 Gurkha est. 1887-
limite.
G5 Gurkha - има плътен Никарагуански пълнеж . Тази пура използва специално подбрана смес
от тютюни, добър вкусен профил с аромат на сладки подправки , дъб и меласа. Една кутия пури
съдържа 20 пури с размер 6*52 .
Крис бе получил тези пури като подарък в символ на добро приятелство и настоящо
сътрудничество, лично от Български министър.
Извади една пура,
отряза твърдия край с резача на пури. Запали и задържа няколко секунди края на пурата, докато я
въртя между пръстите си няколко секунди. Обляга се в леглото си удобно и бавно засмуква от
пурата . Усеща пълния и вкус още при първото всмукване - тежък и плътен. При второто смукване
сякаш се успокоява от разиграния театър пред очите му. Татяна играеше в театъра и киното и бе
доста добра актриса.
Кара Мба - повтори си пак.
Татяна се затихна. - я виж ти. Най сетне... Най- сетне, малко спокойствие.- казва това с въздишка.
Вече мога да се наслади на сутрешния си вестник и на хубавата пура, подарена ми от...
Мобилния позвънява. На синьото екранче пише и мига:
Секретарката е. Секретарката е!
Вдига.
- Казвай, Никол.
- Господине, Днес в 2 часа след обяд имате среща с господин Жак в Ню Йорк Таймс.
Щом чу това. - Завори мигновено, без да казва нищо- не му беше до добри обноски и празни
приказки..
В съседната стая, се чуваше тропане на чини и чаши. Татяна приготвяше нещо. Чуват се стъпките й
и приближаването й към спалнята . - Ето, самия дявол се задава. Татяна влиза с гръм и трясък -
явно не се е изморила и продължава да крещеи и да се обяснява - сякаш Крис и искаше обясни за
нещо.
Крис се умисли. Пила ли си е хапчетата? Какво ли иска? Защо само крещи из къщата, нима не съм
и дал всичко? Тая жена ще ме побърка някой ден.
Тя не ме харесва, защото поведението ми е малко грубо. - казва си. Размишлява Крис за кратко и
пак се съсредоточава върху вестника и виковете й. На вратата се почуква.
Влез!- провиква се Крис. Суматохата Татяна не секва и продължава в пълен блсък въпреки
прислужницата..
Влиза прислужницата Гарсия.
Гарсия - е от Мексико. Най - доверената прислужница която Крис е имал. - за това много пъти
Татяна търсеше начин да я уволни и нагруби.
- Как се чувствате днес господине ? Желаете ли нещо по конкретно за закуска?
- Не... Обикновеното Гараса - Яйца с бекон - и се усмихва. Гарса закрачва към кухнята.
Излиза от спалнята и затваря вратата. Крис разгръща втората страничка на вестника. Крис
чете... След пет минути продължаващи красаци и викове, вратата се отваря. Гарса приготвила
закуската, влиза в стаята, крачи бавно и плахо. Узърта се. - Носи голям поднос с яйца и бекон.
Приближава се към леглото . Крис оставя вестника. Гарса подава подноса и пита.
- Господине, желаете ли още нещо?
- Не, Гарсия, благодаря.
- Приятна закуска, господине.
- Масичката, Гарса, масичката. Да, оо..., извинете господине. Закрачва бързо към кухнта. Крис я
наблюдава, а Татяна си говори нещо. - Mettre fin, Tatiana a. Arrête ça - Край, Татянаа. Престани.
Гарса носи масичката. Крис, бързо вдига ръцете си на горе, разклаща ги бързо и ги сваля гледайки
със страното си изражение казвашо, о, боже, боже...
- Merci, Garza. Merci. - заключва
