Писателя

Ан седеше на кафе в Рим, а Крис я проследи. Тича, тича със слабото си тяло и със смешната си
походка подире й и хоп зад ъгъла спира - стой там, узърта се - ето я. - Пие кафе или чай. - Тичайки
се дотъртва на масата до нея. Гледа я. Поглежда го.
- Дойдох тук да пия чай сама - казва му. И аз дойдох, заради същото. - сяда на масата. Какво
съвпадение.
- Можем да го изпием заедно. Два чая- за самотница.- Благодаря.
- Господин поет. Не, не в никакъв случай.
- Не, не искам да ти досаждам. Пази боже, само, че с теб… не се виждаме много често.
- Виждаш ли… ние двамата…, не веднага…
- Не ме измъчвай, защо не прекъснато ме преследваш? Нямаш ли си работа, Кристофър?
- За теб, аз да мисля, за теб. - Кой мисли за теб?
- Казаха ми, че са те видели…? пред тятъра и киното… ?
- Не, не чакай, чакай. Извинявай, да се разберем. Какво аз? Виж какво ще ти кажа. Какво ме
интересува къде си била? - с мимика на лицето си измества погледа на страни.
С бързина премествам стола си до нейния.

- Дето ти бях разправял за любовта си към Татяна, всъщност аз никога не съм я обичал. -
лъгал съм, само себе си и другите. - Аз съм глупак. - пълен глупак. След толкова много
време, аз чак сега осъзнах някой неща за живота. И знаеш ли какво Ан. Гледам една жена в
очите и не виждам нищо друго освен теб. - даже ме е страх да ги гледам в очите и те знаят,
че не ги обичам. Знаят, че бих искал да им дам малко любов, но те самите разбират или по
късно осъзнават, че и те, както и аз, сме обичали някого в живота си и то истински. -
Разбираш ли Ан?
- Какво искаш от мен Кристофър?

Настъпва кратно мълчание, защото наистина не знае какво би искал на този етап от живота
си. Но знае едно нещо - че сърцето никога не лъже. - и това е така.

- Без теб аз нямам нищо. - Нека съберат пясъка от пустинята и да го откарат с камиони. Нека
съберат звездите. Нека да изгасят прожекторите. Нека слънцето… което аз толкова обичам
да се скрие…
- Ти си досадник.- казва тя.
-
- Боже мой аз съм досаден и глупав мъж. - АЗ съм арогантен и досаден… И не ми казвай, че
никога, ама никога, аз няма да те видя, понеже съм досаден. - Не ми казвай това, моля те!
Ще те видя ли от ново? - казва това с тъжно изражение.
- Може би. Аз винаги ще бъде до теб, ще изпълваш сърцето ми. - Но аз съм с друг.
- Той ще те обича ли, както аз те обичам? Той ще те обича ли, въпреки всичко, така както
никоя друга не би могъл да обича и никого и нищо на света не може да му попречи да те
обича. Ще ти каже какво, Ан? Нима ще е необходимо 30 години за да разбереш, че някога
си ме обичала и искаш да бъдеш с мен?
- След толкова много време, ти се завръщаш като пламък и запълваш сърцето ми и сега какво
очакваш?
- Ще ти кажа. - Ан…, - Ан, аз те обичам!
- И какво ни спира тогава?
-
- Не разбра ли? - вече съм с друг. - И, не искам да те измъчвам, защо те обичам - забрави
ме.
- Но аз нямам нищо... - ти си моят дом. Ти си моят живот. - Да си намеря някоя друга и тем
подобни, това ли ще ми кажеш сега?
- Моля те спри.
- Аз просто ще те обичам и винаги ще е така... Не знам какво е любовта. - Не знам, Ан.
- Без теб аз нямам нищо. - Чу ли!
- Ти си досаден бърборко.- но те обичам и винаги съм те обичала.
- Боже мой аз съм досаден бърборко, но пък ти ме обичаш. - И защо ми казваш, че ме обичаш?
- Малко вероятна връзка е нашата и ти знаеш много добре това.
- Знам, че ти си с друг… Знам, че ме обичаш, но си с друг. Знам, че ме нямаше дълго...
- Ще трябва да тръгвам, Кристофър.
Е, поизмъчи го малко, но пък зад ъгала го чакаше, за да му каже, че тя му го каза, че е досадник и бърборко, но го обича.
-
- ----------------------------------------------------------------------------
- Какво да кажа аз за теб. - Аз не зная.
- Ще ти направя кафе и ще ти кажа.
- Сърцето ми думка като седиш тук до мен, тази вечер и пиеш кафе, сама с мен у нас.
- Толкова си прекрасна. Жените са така прекрасни.
- Ще си допия коняка и ще си тръгвам. - казваш ми.
- А, лицето ти, нека да се доизкажа.- толкова е прекрасно.
- Защо не заживеем заедно за цял живот. Съвсем лесно е, ще видиш. Моля те, остани тук при
мен. Къде ще ходиш?
- Тук има един мъж който те обича. Мъж който те обича. Това си струва да се види.
- Да, света на вън е сив и студен. - Да, остани тук. Можем да заемем заедно хубава гореща
вана .
- Аз ще те избърша, ще те увия със синята си хавлия. Остани де, моля те.
- Има време за всичко.- ще кажеш ти - Прасковите не цъфтят през декември.
- Тази зелена стена е отвратителна. Аз копнея да потъна в прегръдките ти. А, пък този паркет,
но не мога. - Като в офис е. Не зная дали да остана. Или ще си тръгна.
- Какво да правя ти реши. Ти реши.
-