"Да дойде мъката, не е по- силна тя от радостния миг със нея" -
Ромео и Жулиета
Come what sorrow can,
it cannot coutervali the exchange of joy
That one short moment gives me in her sighf
Romeo and Jullete
Последен ден на Елвира
По Анакреон
Съзираш ли митра печална там долу над синия вир?
Душата ми многострадална ще нейде под митрата мир..
Под плоча навеки ще тлея на нея ще кацна врабец и в клоните славей над нея ще пее с влюбен гласец.
И ти, о любима Елвира, край гроба ми спри някой път, на моята млъкнала лира подпри си красивата гръд.
Ще кацат на камъка гробен гугутки да пият вода или ще им бъде удобен дори да си вият гнезда. А аз като мълния
божа ще падам вред теб разярен- сърцето ти да разтревожа за твоята измяна към мен...
Vedit tu dove il rio
Lambendo un mirto va, La del ripso mio.
La pietra surgera.
Il passero amoroso,
E il nobile usignuol,
Raccogileranno il vol.
Vieni, dietta Elvira,
A quella tomba vien,
E sulla muta lira,
Appogia il bianco sen,
Su quella bruna pietra,
Le tirtire verran,
E intorno all mia cetra,
Il nido interecceran.
E ogni anno, il di che offendere
osasti tu infedel,
faro lessu discendere
La folgore del ciel.
Odi im uom che muore
Odi etermo suon
Questo appassito fiote
Ti lascio, Elvira, in don.
Quanto prezioso ei sia
Saper tu il devi appien;
LI di che fosti mi.,
Te ivolai dal sen
O, lasso!
Quanti dolei pensier, quanto desio,
Mendo costui al doloroso passo!
Ma un dе cigli un colpo avea diviso
Страстна и палава.
Направо беше в леглото ми, чисто гола .
- Просто ми трябва питие- каза ми.
- Едно питие, изглежда и едно шише няма да й стигне- ох. И на мен ми трябва питие. Каква жена само. Страстна
и секси. Леле.
