Писателя

Гледаше Ан с блаженството на любовта и страстта.
Вечерта звездите трептяха под верандата. Ан гледаше лицето му. Това същество обичаше Крис. Стискаше Крис за ръката, сякаш искаше да го задържи и да му каже нещо. В съботните и неделните дни Крис и Ан изкачваха хълмове на планини . Минаваха високо над града. Лутаха се по- блата и тресавища хванати за ръка. Образа завладяваше мисълта му. Ан говореше за леконравието си, за пороците си, споделяше всичко с Крис. Тя говореше със сладост и обаяние с леки кратки паузи. Думите й поглъщаха сърцето на Крис. По някога Крис се чувстваше смазан от думите на Ан, но въпреки всичко, Крис я обича. Тя се разсмиваше и пак замлъкваше в тишина. Ан бе ангел с дяволски характер. Крис чувстваше парфюма, това подлудяващо чувство го Обзе. Това бе сладост на тялото която се излъчваше от нея.

Малко от книгата- Повеите на любовта

Прекрасния миг с нея.
Пристигна Крис в София. Мина през града с колата си. Знаеше къде отива и кого ще срещне. Крис и преди бе карал по тези улици и много добре познаваше това място. Хората не разбираха езика му, защото той не говореше много добре български. Крис ломотеше на ляво и на дясно на Френски и на Английски и се надяваше някой да го разбере. Но не се намираха много хора в града който разбираха до такава степен Английски, че да се разбира напълно добре. Крис говореше диалектов Английски и Френски, просто това бяха родните му езици. Крис спря чисто новия си Бенц, рязко от случващото се. На улицата стоеше Ан, която маха радостно.
- Крис! Крис- извика тя!
- Мила Ан- рече той с глас който трепереше от обич.
- Качвай се ще те закарам!
В същото време очите на Крис погледнаха втренчено лицето на Ан.
Заповядай, влез!
Ан влезе й целуна Крис.
- Надявам се, че не си ме забравила?
- Не… Не съм те забравила!
- Да, ти не си забравила, разбира се.
- Не, не, Крис! Не съм!
- Крис подкара Бенц а си към "А. Невски".
От някое време тъгата притискаше сърцето на Крис. Страхуваше се, че Ан бе избягала. Тя не идваше… Не пишеш. Криеше се от Крис.
Очите на Крис загоряха, а на Ан въобще не излъчваха изражение. Тя дори не отдаде никакво внимание на Крис . Сякаш Крис й бе така безличен и ненужен. Ан, все има работа и все е заета. Постоянно бягаше на някъде.
Крис прекара две нощи с Ан и сякаш не можеше да си представи живота без нея.
Майката на Крис преди да издъхне му каза, че в живота всичко отминава.
- Всичко си отива и си отминава! Всичко си отминава, Кристофър! Накрая остава само хубавия спомен, сине. Спомена, онзи прекрасен спомен от живота ни който ни мъчи до последния миг.
- Нахлуха тъжни спомени. На Крис гордостта му сякаш искаше да го спаси, но съдбата не бе тъй благосклонна. Гордостта отдавна бе напуснала. Всъщност още откакто почна да тича налудничаво по Ан, сякаш и последната капчица гордост си бе отишла. Но на Крис не му пукаше и тази вечер ще бъде пак с Ан- промълви си тихичко.
Спомена
Времето бе прекрасно, а звездите сияеха ! Беше тихо наоколо, чуваше се само звукът от минаващите коли! Обгърнах с дясната си ръка раменете й! Лампите на улицата светеха романтично! Ние вървяхме по- пътеката на любовта. Между дърветата бе приятно и топличко! Тя въздиша тежко!
Аз я притисван по- плътно до мен! Обърнах я към мен и я погледнах пламенно със сърце туптящо . Сърцето затуптя още по- силно . Засияха очите под лунното сияние! Прошепна й тихичко, позволи ми да бъда с теб !
А, сега като се сетя, само като се сетя... :( Липсваш ми Ан!
Къде си Ан?
Малко мой любовни бележници, от книгите ми!

Какво толкоз си се замислила? Отпусни се малко. Не му мисли толкоз много. Остави се на течението.
Ела тук- прегърна я и й каза .
- Любима моя, дърпай се колкото си искаш. Все някой ден ще те хвана. :)
Нали знаеш...
аз няма да оставя момиче като теб и така, романтика. Ох, тази прекрасна романтика. ☺
Срещнах едно момиче. Ангелски красиво.
И мисля, че я отблъснах.
Мисълта, че няма да я видя повече, наистина ме убива.
Всичко обърках. На практика, прeчаках нещата.
Тежеше му загубата .
Прибра се той от работа, свали дрехите си и изгаси лампата.
Тя влезе в стаята му. И чу мъжки глас ...
- Съблечи се и ме прегърни- не бе молба, а по- скоро заповед.
Тя, съблече дрехите си и бързичко се пъхна под завивките при него.
Легна тя до него и му се отаде цялата, докато той не спираше да си представя, Татяна. Гледйки тавана той се бе замисли, че
притежава любов на жена, която се бе згушила до него и го обичаше много, но така или иначе му липсваше и Татяна, чието любов бе изгубил окончателно преди няколко дни. Дали да не изпрати съобщение на Татяна и да й каже, че много съжалява за това което стори с нея и че няма друга която да обича толкова много?- помисли си той... След няколко часа мислене и безкрайно въртене в леглото , той така и не можа да заспи . Тихичко се измъкна от прегръдките на Жалин и отиде да пие в кварталната кръчма. Отпивайки глътка порто, като че ли с всяка нота и всяка глътка той малко по- малко забравяше любовта си към Татяна. След шише, две, на него вече не му тежеше толкова много, че бе изгубил любовта. Но той не бе от губещите и нямаше да остави нещата така. Поизтрезня като, че ли на момента.
Допий и последната капчица порто от чашата си. Това портогалско вино поразмъти главата му. Поотпусна го- погледът му се избистри- съзнанието му се изчисти. Изведнъж нахлуха любовни размисли в съзнанието му- сякащ португалското бяло вино взе надмошието си и му прошепна с гласец- сякаш му каза да и звъни, да я потърси. Крис е дисциплиниран, но ликьорното виното до такава степен размъти главата му, че за момент забрави за любовта си, но изведнъж изгуби надмошие над нещата и в опиянението си любовта се пробуди отново- почна да го човърка . Любовта му затропа с всичка сила- в съзнанието му най- отпред изкочи Ан- щеще да потърси начин да бъде с Ан и то с цената на унижението си. Момента на слабост ли бе това? Макар и опиянен Крис беше свикнал да пие толкова много, че трудно би се опиянил, но в този момент сякаш, той се бе опиянил- след минута, две, на мътни и бледи спомени, той пак поизтрезня и преосмисли- остави разговора си с Ан за по късно.