Господарите им създали свят на изкуствените неща. Всичко било толкова изкуствено, че… нищо дори,... повтарям нищо дори не се отглеждало по естествения начин. Били тежки времена... Наистина тежки. Живота ден след ден ставал от по труден, още по труден; все по труден и най труден. Богати били малцина, а бедни били дори в повече. Необходимо било да се работи нечовешки и по много за да се живее; Необходимо било да се работи със много специализирани машини на който трябвал да се въвеждат много сложни математически формули и алгоритми,( формули, включващи дроби, логаритми, степени, интеграли, суми... )но всичко това трябвало да става и с помощта на компютърното изчисление. Хората въпреки трудът и упоритостта си, те не успявали да живеят добре, в този прекалено сложен свят. Въпреки сложността на света в който живеели, те живеели и под прага на бедността. Така живеели, защото такъв бил станал светът им . Това било време на 20140г.- времето в което живеели. Машините били толкова сложни, че малко по малко ги изместили и като работна ръка. На човека не му оставало нищо повече от това да мисли и да мечтае. Отгоре на всичкото и стандарта бил много висок. Цялата работа била: „Хем работиш, хем нищо не получаваш и все си на едно място- нито беден, нито богат”. - Как аз виждам света ли ? Не го виждам никак; не го виждам като красив. - заключвал човека по ония времена. Хората си казвали: - Какво ми липсва сега? Липсва ми онази градинка със вълшебните цветя. Онези вълшебния цветя за който съм слушал от баба и дядо, а и една жена, с много деца. Хората били заменени от сложните машини, те въстанали, но Господарите вече била създала армия от сложни военни машини. Хората се окрили в подземията и дълги времена водели войни с машините. Алчните Господари с времето изчезнали, защото и те самите забравили, че колкото и богати и могъщи без хората са просто едно нищо. Вече няма хора в предишния си вид... Хората през вековете еволюираха; до такава степен еволюираха, че станаха свръх интелект, който може да съществува и из звън вселената. С времето хората, станаха по умни от свръх машините. Макар и да можеха сами да се възпроизвеждат и усъвършенстват - машините си останаха просто едни тенекиени отпадъци- точно такива каквито винаги са били. "Ние няма да повтаряме старите грешки. Ние ще управляваме машините и битието си"- заявиха в далечното минало хората пред вселенския съвет, точно след като се освободиха от дълго вековното робство. Това е историята на хората от Земята. - Допълва из речта си пред голямата маса, на своите, Айтекс. И ние имаме машини- машини като летящи кораби, космически кораби работни роботи, но ние нямахме изкуствен интелект докато човека не го откри.- казва един от голямата маса и продължи. Хората на мило и на драго ни подариха откритието си, и ние се възползвахме от това откритие. Разширихме и усъвършенствахме познанията в тази област и създадохме свръх компютърен интелект. Да, точно така. Нашите роботи, макар и сложни, те са просто едни машини - разбирате ли?- пита Айтекс. Да точно така- "благодарение на човешкото откритие, нашата раса създаде най - сложния компютър създаван някога. "- Благодарение на човека ние можем да създаваме цели вселени от нищото, и то без да нарушаваме хармонията. А, щом можем да вдъхваме живот, защо не можем и да поддържаме вечността? Има вселенски закон и механизиран код който ние създадохме имено като предпазна мярка. - казва Айтекс. Другия час по история и наука ще продължим. С това приключва днешния урок. Усмихва се лекичко Айтекс, без да променя изражението на лицето си . Завърта се към прозореца, поглежда през него и се умълчава. Край на тази глава.
Автор: Кико Петров Айтекс е висш високо поставен владетел и бащичка на вселенската армия от дванайсето съзвездие.
Хехе, това съм го писал още на 18 години. А, днес го преработвам, но да ви кажа нямам време да го изпипам, поне за сега.
