Писателя

Днес е първия ми ден от работната ми седмица.
Франсоа седеше на масата до мен, а аз си мислех за кафето и цигарата.
Франсоа бе висок , зеленоок и с кафяви очи. Лицето му бе засмяно и сякаш сияеше.
Жените го заглеждаха повече от мене. Аз не бях нищо особено. Аз имах една кола, една
работа и една цигара в ръката си. Пушенето бе плод на скучния ми живот.
изучаването на език не ме влечеше. Моята муза в живота беше риболова, поезията и романите.

Аз съм един въдичар който обичаше въдицата си и я обича.. Това ще рече, че
аз четях за рибите . Начинът по който почукваше рибата на кукичката ми и начинът
по който се потапяше след удар на поредната риба спираше дъхът ми. Риболовът
бе като краста за мен. Франсоа бива заговарян от момиче. Франсоа, късметлия си-
помислих аз/ Не ти завиждам, но си късметлия, а човек с твоя късмет както при рибите
така и с жените, би могъл много в живота. Стоя си аз на малката уличка в едно малко кафене,
заобиколен от хора който щъкат нагоре и надолу. живота ТЕЧЕШЕ ТАКА Забързано, а аз не бързах
за никъде. Имах късмета да съм влюбен в момичето на франсоа, но аз нямах този си късмет,
всъщност аз я харесвах, но тя избра него.
животът ми е изпълнен с някакви надежди, който така и не се осъществяват въпреки
желанието и опитите от моя страна, дори усилията не помагат.
Според психологията човек иска нещо и се стреми към нещо което да го крепи.
изучавах психология и философия, но не направиха от мен психолог или философ, но
пък изградиха мироглед . Когато почнах работа аз бях въодушевен от възможностите, който ми
предлагаше тази работа.
Запалих цигара... На отсрещната уличка бяха насядали хора в другото кафене, който изглеждаха
бяха вглъбени в своите мисли. Уличката беше просторна и шумна.
Срещу мен седеше момиче което аз слушах в захлас. Миришеше на риба от отсрещната уличка
и чак тук се
усещаше миризмата.
Сърцето ми удряше бясно когато си срещахме погледите.
А, ти какъв полицай си- попита ме тя.
Аз съм детектив.
понякога минавам на червено- пошегувах се аз.
Само това ми беше единствената привилегия когато включвах сирените.
Аз мисля, че си добър полицай- каза тя и ме погледна.
Аз мисля, че е достатъчно един полицай да бъде добър в нещо.
Всъщност обичах толкова много криминалната литература, че това бе за мен насърчение за
по нататъшно развитие, исках да бъда като в литературата, а не успявах на яви.
Какво сте учили- пита тя и пак го погледна.
Учил съм наказателни дела и станах криминалист.
Магнус феликс Енодий,486г.
Със сигурност ще има да се учудваме от света...и ще си върнем всичко, което откраднаха
от нас... защото това което не ни убива ни прави по силни....и за това не се съмнявам нито
в секунда в победата- спомних си аз това дето бях чел.
Сър Артър Лот . Всяка лъжа става още по голяма с времето си.
Друго нещо което ми харесваше беше
Дните ни са преброени, свършат ли- настъпва смъртта.
Щом са преброени, лъвовете разярени няма да те победят