Писателя

Бъди като чешмата, която прелива, а не като коритото в което водата винаги е една и съща.
Хората се събират на групи, издигат стени и не позволяват на нищо непознато да смути посредственото им съществуване. Върша разни неща, защото
така са свикнали, задълбочават се върху ненужни теми, забавляват се, понеже са длъжни да го правят, а останалата част от света нека
да върви по дяволите, нека сама да решава проблемите си.

Сутринта беше хладно, но към 12:00 времето се затопли..
Обекта дето работеше Димитри и Сергей беше голям; имаше най-различни машини, наобиколени от сгради.
Растителността на терена беше в изобилие спрямо района и местността. По нагоре имаше блата и тресавища с риби.
Димитри обичаше да лови риба, но преди всичко с приятели и компания. Вечерта както винаги бе еднозначна, както всеки друг път.
Едно и също-скука. Сергей бе най-добрия приятел на Димитри. Рано сутринта след работа Димирти се засече с Сергей в кафенето на бензиностанцията и го поздрави. Сергей беше като Димитри- криминален следовател и действаш инспектор,- човек с опит. Димитри отпраши с колата рано, рано на някъде.
Сергей трябваше да се погрижи за разследването. Сергей си падаше малко чалнато ченге. Оставила го бе жената на живота му ...
Изглежда не бе е сторил достатъчно за да задържи любимата си, туку май- или не е имал време от работа. Сергей бе много умен, същинска канцеларски чисто породист плъх; любимия му поет бе Першерн,
който бе потънал в вечно съзерцание по любимата си; любимуто му списание бе криминалното на което пишеше: Дедективи, издание еди кое си: още от малак си вземаше тези списанието, който сега вече не се и издават. Мария приятелката му бе с буен нрав и поведение и имаше всичко в живота си, но изглеждаше и то не й стигаше.
Мария жената на живота му го бе забрави. Жената която толкова много бе обичал, както никоя друга не бе обичал.
Сергей би направил много планове за живот заедно с Мария който така или иначе не се осъществиха. Сергей би бил най щастливия човек на планетата
ако тя беше до него. Веднъж бяха излезли заедно на разходка, беше един топъл следобед.
- Мария, обичам те много !
- Знам я твоята обич - и тя се усмихна.
Обичам те толкова много, че не мога да ти го кажа с думи сладка моя и продължи да кара.
В този момент Сергей бе един от най щастливите хора на планетата земя.
Заведе Мария на кафето. Сергей искаше една камара деца от Мария, но животът му предостави друго изпитание, друго по
тежко изпитание, а имено самотата и тъгата.
Сергей в живота си приемаше лошите неща като поуки, който мислеше, че лично Бог му ги пращаше за да го изпитва и поучава, но това дали бе така.
Всъщност Сергей беше един обикновен човек, но много щастлив, не искаше много от живота.

Прибира се във вкъщи и вижда нея. Усмихва й се и я целува за добре дошъл. Неговата любима го чака, приготвила му кафе и вечеря. Както винаги и казва: "Колко си красива днес и й се усмихвам . Тя му отвръща със същото. Понякога я гледа с часове и не може да й се нарадва. Обзема го едно чувство на спокойствие и щастие и го зарежда с енергия (дава му сила и надежда). Кара го да се радва и да обмисля живота си с деца и още деца. Колко хубави моменти само: колко вечери и нощи прекарани; какви хубави времена. Мечтае и плаче за нея карайки полицейската патрулка( Шавролет Сабърбан, без сирени и надписи-има само една сирена и тя е вътре в колаа. - Хей, къде остана всичко това?-казвайки това тряска кормилото с двете си ръце, малко го прихвашат гюлетата, ама така е при неговото натоварено ежедневие на главен и действаш инспектор от
НЮ Йоркската полиция.
Очаквайте продължение!